Исках да създам продукт, с който да увековеча спомените си,   

да издигна на пиедестал натуралната красота 

и да се насладя на естествено блестящата кожа.

                                                                                                              MILOTKA

Накратко ви разказах историята на MILOTKA, която започва моята баба Милка и продължава моята майка Рада. 

Сега ще ви разкажа как аз взех решение да създам съвременната MILOTKA, която стигна до вас.

След баба и мама получих многобройни обаждания от техните приятелки, които ме питаха: “Няма ли да произведеш балмовете? Ние какво ще правим без тях?”. Прекрасно, но трудно осъществимо. Мама и баба имаха образованието и квалификацията да ги направят, а аз съм мениджър и маркетолог по професия… мога по-скоро да ги популяризирам, отколкото да ги създам. И първоначално им отговорих с усмивка: “Това да не е като да забъркам кекс…” Не мога да отрека, че отдавна се бях замисляла какво ще правя един ден с този дългогодишен труд, на който неведнъж бях свидетел. Да, но от мисълта до решението пътят не е лесен. И така минаваха дните, а проектът стоеше някъде там в съзнанието ми, без да се задълбоча достатъчно. Докато един ден не попаднах, търсейки нещо в техните вещи, на множеството съдове, везни, епруветки, останали съставки, за които през годините им бях помагала да ги набавят. Сетих се и за обажданията на хората, които търсеха балмовете при такова изобилие от продукти на пазара. И тогава, със свито от умиление сърце, си казах: “ Поне трябва да опиташ, да видиш какво можеш да направиш. Грехота е да захвърлиш целия този труд, всички тези години.” Така, след дълги безсънни нощи, взех решение, че ще потърся добър технолог, с който да обсъдя проекта и да проверя доколко е осъществим. Започнах срещи с познати, които имаха контакти в тази област и ме насочиха към различни специалисти. Проведох разговори с технолози и малко по малко нещата ставаха по-ясни. Задачата се оказа доста трудна. От една страна трябваше да създам производство на продукти, които до момента са се правили като хоби в домашни условия. От друга страна исках да запазя максимално оригиналната рецепта и едновременно с това да я осъвременя, да отговоря на нуждите на дамите днес. Също така се стремях балмовете да са натурални, регенериращи, хидратиращи, предпазващи от неблагоприятното въздействие на околната среда, подходящи за хора с чувствителна, склонна към зачервяване кожа. Исках да постигна всичко в едно, защото на мен самата ми е омръзнало да използвам множество кремове. Така обикалях от технолог на технолог. Намираха идеята ми за интересна, но повечето ми отговориха директно, че не им се занимава и предпочитат масовите продукти. Вече се бях ентусиазирала и не се отказах. 

И така го намерих… професионалист, с доказало се име, дълги години опит в български и международни компании. Но най-важното за мен беше, че обича предизвикатилствата и не се спира пред трудностите. Човек, за който няма невъзможни неща. Тръгнахме стъпка по стъпка: от продуктите на баба, през целия процес на осъвременяване, като стремежът беше високия клас козметика, български отговор на наложилите се международни марки. Тестове в продължение на половин година. Прочетох доста специализирана литература, за да взема участие в процеса. Запазихме основната част от полезните съставки в оригиналната рецепта: маслиново и какаово масла, мед и пчелен восък. Восъкът прави продуктите различни, по-плътни от масово предлаганите, заради което се наричат балмове. Заменихме розата, от рецептата на баба, с гераниум, от семейството на здравеца. Това решение взехме поради факта, че ароматът на роза не се харесва от много хора, а голяма част от полезните съставки на двете масла са сходни. Аз бях категорично против да се използва парфюмерийна композиция. Прочетох историята на световноизвестни марки парфюми и се оказа, че голяма част от ароматите се базират на комбинацията от здравец и лавандула. Така се роди идеята да добавим и масло от лавандула, което освен множеството ползи за кожата, създаде неустоим натурален аромат, в съчетание с гераниевото масло. Остана цвета, който в интензивния крем е жълтеникав. Това се получава от маслиновото масло, но ние бяхме намалили малко количеството зехтин, за да подобрим попивателността. Отново възникна въпроса как да постигнем оригиналния цвят, без да добавяме консерванти. И така дойде идеята за облепихата, която естествено оцветява жълто. Освен това е много модерна и не толкова използвана в козметиката, с безброй регенериращи свойства. Е voila, както казват французите. Получиха се нашите уникални формули за двата вида балм. 

По отношение на опаковката също се срещнах с различни фирми. Държах да допълва натуралността на продуктите и за целта избрах стъклени бурканчета, с дървени дъбови капачки.